Вели вървеше с бърза крачка към дома си и беше очевидно, че е доволен. Прибираше се от училище, където доста често ставаше обект на подигравки и тормоз. Равносметката за деня беше откраднати джобни пари и счупена кутия за шини. ”Днес не беше лош ден”- помисли си той и с усмивка забърза крачка.

Когато се прибра вкъщи веднага се захвана с домашните си,  въпреки че беше втора смяна.Всяка вечер отделяше по шест часа за да се подготви за новия учебен ден.Вече приключил с подготовката на домашните Вели прецени, че е време да прекара приятно остатъка от вечерта и пусна телевизора.Следващото нещо, което видя щеше да промени живота му изцяло.Със затаен дъх изгледа филм за момче ,което се опълчва на училищния побойник и го побеждава.”Точно това ще направя и аз,но първо трябва да приведа тялото си в пълна бойна готовност”-каза тихо момчето и легна на земята.Набързо направи четири лицеви опори и изтощен се просна на леглото.Докато очите му се затваряха от умората единствената мисъл ,която изплува в съзнанието му беше:”Готов съм”.

На другата сутрин Вели се събуди със сковани от болка ръце.Но това не можеше да спре устрема му и нетърпението му да стане време за училище.Когато това време настъпи му се струваше че е минала цяла вечност и той буквално затича към училишния двор.Когато влезе в класната стая към него се насочиха две едри момчета и едното със заповеден тон нареди:

- Дай да препишем домашното!

- Какво каза?!-бавно се обърна Вели и погледна момчето право в очите.

- Казах да даваш домашното-вежливо повтори момчето.

- Е,ако искаш домашното ще трябва да дойдеш и да си го вземеш-каза Вели с ехидна усмивка и леко приклекна заемайки пойна поза.

- Нямам време за гл.....

- Хайаааамухааааааа-изрева Вели.

- Каква муха?!

Вели нямаше да го остави да му се подиграва, той вече беше нов човек.Сърцето му биеше като лудо,той направи скок към момчето.Бяло светлина, беше посрещнат от къс, рязък удар в слепоочието, който моментално го запрати на земята.Когато се свести видя как момчетата кротко преписват домашното му.

‘’Ще видим тази работа...ще видим” – помисли си Вели и зае мястото си.

През голямото междучасие Вели слезе на първия етаж и се нареди на опашката, за да си купи геврек и ябълка.Точно беше дошъл неговия ред, когато доста едро момче го предреди и с бутане зае мястото му. Вели го потупа по гърба и с загадъчна усмивка попита:

- Какво си мислиш, че правиш?

- Проблем ли имаш- грубовато попита другото момче

- По-добре се моли да нямам проблем ,защото ако аз имам проблем то тогава и ти имаш проблем.

- А?!

- Нека се изразя по друг начин.....мишиииихеморооооид- изкрещя Вели и скочи към момчето. Ударът, който последва беше много тежък и попадна право в носа на Вели.Очите му се напълниха със сълзи, а от носа му шуртеше кръв.Когато най-после Съумя да се изправи момчето вече си беше купило закуска от лавката и се отдалечаваше.” Ще видим тази работа...ше видим”-отново си помисли Вели и се запъти към класната стая.

 До края на деня Вели влезе в още няколко сблъсъка и доволен от деня се отправи към дома си. Докато вървеше изведнъж се чуха викове и Вели си помисли, че това добър момент да се намеси и да се застъпи, използвайки голямата си сила. Когато стигна до мястото, от където идваха виковете пред очите му се разкри следната картина: три момчета бяха наобиколили друго момче и заплашваики го с нож искаха парите му. Вели отиде при тях и със спокоен глас:

-         Може да си вървиш,аз ще се погрижа за то...

Още не беше довършил заплахата си, когато момчето с ножа го прободе в корема и в същото време му зашлеви шамар.

‘’Ще видим тази работ....” мислеше си Вели докато светлината ставаше все по-яра и по-ярка.