Нещо ужасно се обърка       Петър и Ива страшно много се вълнуваха за зимната си ваканция.И двамата не бяха излизали в отпуска от години и дори трудно намираха време един за друг.Ива вече беше приготвила багажа,затворила прозорците,поляла цветята и беше сложила близнаците да спят.Бяха обсъдили с родителите на Петър графика за хранене на двете деца,но Ива беше неспокойна…та те бяха едва на пет години,а щяха да прекарат цяла седмица сами в апартамента.Е,вярно,помисли си Ива,баба им и дядо им щяха да идват всеки ден по веднъж да ги хранят и поливат.ПОЛИВАТ…Ива избухна в смях и изведнъж всички тревоги изчезнаха.Тя седна срещу часовника и зачака предварително уговорения клип от съпруга си.Не бяха минали и пет минути когато телефонът и започна да звъни,тя се усмихна на начина по който беше записала номера на мъжа си-Пепи-сладура.Стана бързо от стола си и вдигна двата сака,взе ските,газовия котлон,торбите с храна и забърза надолу по стълбите.Семейният хюндай вече беше паркиран пред входа,а Петър отваряше багажника. -Заспаха ли малките?-поинтересува се мъжът. -Да,но не се ли чувстваш гузен,че ги оставяме?-отговори на въпроса с въпрос Ива. -Не се излагай,моля те,не се излагай.Знаеш,че нашите са страхотни с децата.Нали искахме този уикенд да е само наш. -Обичам те! Петър не каза нищо и влезе в колата. „Сигурно още ми е ядосан за преди малко,знам че ме обича,знам го.”,помисли си Ива и също влезе в колата. -Виж,Ива,знам че казах че този уикенд ще е само наш,но един колега от работата ще дойде с нас.Работата е там,че приятелите му също са на почивка в Сандански и предложих да го закараме. -Знаеш как се чувствам с непознати-измърмори Ива. -Знаеш как се чувствам относно това как се чувстваш с непознати-изрева Петър и настъпи педала на спирачката.Ива не си беше сложила предпазния колан,в следствие на което,един вид,с две думи разби носът си…в собственото си коляно. -Захарче,патенце,извинявай-каза Петър с престорено разкаяние и продължи към мястото,където беше уговорил срещата с Антон. Антон беше среде на ръст,леко дебел,но никой не обръщаше внимание на външния му вид,защото беше по-известен с една черта на характера си-мразеше всичко. Когато колата спря на паркинга на билла той се приближи,метна чантата си в багажника и отвори предната врата,където седеше Ива. -Ти ли ще седиш отпред?-попита Антон. -Ами…аз… -Мразя да седя на задната седалка,да се сменим! -Мини отзад,Ива-намеси се авторитетно Петър Ива излезе от колата с наведена глава,не я бяха унижавали така от миналата сряда.Петур имаше тежук нрав,но тя го обичаше вупреки това. След като всеки беше заел мястото си веселата компания се отправи към магистралата.Разговорът вървеше вяло,като темите се въртяха основно около офиса,в които двамата мъже работеха.Бегла усмивка пробяга по устните на младата майко когато Антон обясняваше колко много мрази жените.Унесена от монотонният разговор Ива неусетно задряма.Изведнъж отвори очи и видя колата е спряла,а мъжете бяха излезли и оглеждат колата.Ива отвори прозореца и попита: -Какво става,защо сме спрели? -Ако не беше заспала щеше да знаеш-озъби й се Антон -Тони… -Извиняваи,брат,много мразя глупави въпроси -Прегазихме костенурка-поясни Петър -Тя..тя…мъртва ли е?-хлипаше Ива -Боя се че да!Ще трябва да нощуваме тук. -Но ние сме настред нищото,има само дурвета и нищо друго! -Има мотел на 5км-намеси се Тони-ще трябва да вървим до там. -Защо не отидем с колата?-каза Ива Тони прехапа устната си, почервеня от злоба и стовари юмрука си вурху капака на колата. -Ива,вземи саковете,ще оставим колата тук.Тони,вземи костенурката и я скрий. Тримата се отправиха към мотела.Вървяха мълчаливо през гористата местност.Крехкото тяло на жената се превиваше под тежестта на 3те сака,Тони мразеше да носи…Когато най-после стигнаха дупката за която Антон твурдеше,че е мотел и тримата бяха капнали от умора.На рецепцията ги посрещна чорлава старица.Беше облечена в изпокъсана нощница,от устата и стърчаха два зъба между които хитро беше пъхната цигара.Старицата не каза нищо,само седеше и гледаше новодошлите. -Ще ни трябват две стаи-отвори Петър -Две…няма да и видя циците-мърмореше Антон Старицата метна два ключа и посочи с кривия си пръст.Ива нарами саковете и се отправи към стаите следвана от мъжете.Те си казаха нещо и се раделиха.Когато влязоха в стаята съпрузите се озоваха сред мизерна и мръсна кутиика с размери 3 на 3.Жената пусна саковете и влезе под завивките. -Идваш ли-палаво попита тя -Секунда-отвърна мъжът и друпна ципа на сака.А,на Тони сака ‘що е тука?Ще хода да му го дам. -Само не се бави,тук е малко страшничко. Петър излезе от стаята.Минаха десетина минути и Ива започна да се тревожи.След още 5мин се престраши,стана и излезе в коридора.Съседната стая беше открехната и тя надникна.Гледката която се откри смрази кръвта й.Цялата стая беше оплискана в кръв а тялото на мъжа и лежеше неподвижно на леглото.Дргуго тяло се подаваше от банята,това на Антон.Баня….неговата стая имаше баня.Тази мисъл я смрази дори повече.В този момент от банята изпълзя костенурка.Костенурката….не може да е била тя….не беше възможно.Размислите на Ива бяха прекъснати от затварянето на вратата,някои беше влязъл. -Ти?!-ококори се Ива Беше старицата.Тя все още не беше обелила дума.Стоеше и гледаше младата жена с любопитство.Ива се свлече на земята,след това се свлече и от земята.Явно беше изгубила съзнание защото когато пак отвори очи обстановката в стаята беше много различна.Телата ги нямаше,старицата беше изчезнала,само костенурката беше още там.Ива стана и хукна навън като не поглеждаше назад.Единствената и мисъл бяха близнаците,не искаше да ги оставя сами…нивга.        

a starice za kvo si gi precukala me ne sa steli da ta cukat io soi sa iadosala ,e mai nea koi da t acyka darta lilo.